Стоя в тъмната стая,
слушайки гласа на дъжда
и вятъра как припява,
брулейки клоните и създавайки студ.
Тази приспивна песен -
колко тихо звучи,
от малките дъждовни капки,
изливащи се като водопад от сълзи.
Заслушана в мелодията омайна,
аз леко притварям очи.
Сгушена в ъгъла, унасям се в сън,
но все още заслушана в песента на дъжда.
© Лора Todos los derechos reservados