Поредна нощ се опитвам да заспя,
но ето, че отново лежа будна.
Напрягам слух, песента да доловя,
песента от онзи сън с цигулката чудна.

Този сън ме пренесе в друг свят,
дето всяка вечер една цигулка свири сама
и плаче, и разказва за своя ад,
живеейки обвита в тъмнина.

И толкова тъжно звучи нейната песен,
че аз се осмелих и попитах защо.
А тя ми разказа за една девойка, за живота й нелесен,
която не знаела смисъла да живее, за какво.

Слушах думите й със сълзи на очи
и разбрах, че всъщност девойката е тя,
че някога и тя е имала мечти,
мечти, които са пепел сега.

Заедно с мечтите, тя изгуби своята душа
и черна магьосница завинаги я прокле
да бъде цигулка, никога повече жена,
всяка нощ, безнадежни като мен и нея да зове!