Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае,
по тъмно, светло, в тишина,
че Ад преминах, да съм в Рая,
да бъда с нея до смъртта.
А тя е нежна и красива,
макар да ѝ приписват зло,
с очи на Демон, прокървило -
сърце с любов, но все само́. ...