30 oct 2014, 12:57

Песента на живота 

  Poesía » Otra
664 0 2

Пей с мен

 

... песента на Живота

 

    Хайша

 

Нима съм

сляп,

така ли

съм роден?

 

Създадох те

и почувствах

природата...

 

Именувах

те

и те

загубих...

 

Осъзнах

илюзията

затворих

очи

и спрях

да съществувам...

...............

Едно цвете

иска

любов

сътворена

от слънце,

от въздух,

от дъжд,

от мига

който,

загубихме...

...............

 

... пей с мен

 

песента на Живота

 

  Хайша

 

  ?

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Осъзнах
    илюзията
    затворих
    очи
    и спрях
    да съществувам..."
    ------------------------------------------
    Какво да кажа, всичко е казано...
    Да,така е, животът е "красива илюзия",
    но тя ни помага да оцелеем,
    всеки я предпочита пред "грозната
    истина", която убива желанието ни
    за живот... Поздрави и от мен!
  • Когато затвориш очи, спреш дъха си и те обземе мракът, достигаш кулминацията на смисъла. Външното цвете умира, без слънце, без въздух и без влагата на външния дъжд. Но разцъфва вътрешното цвете - цветето на духа. То е същинското. То диша с вътрешния въздух, който се движи по надите, захранва се от вътрешната влага на мистичния дъжд на Очакването и приема топлината на Черното слънце - Слънцето на най-великото нещо на този свят - Единственият ни верен и вечен приятел - Мракът!

    Така те разбрах аз и те поздравявам за внушението, Росене!
Propuestas
: ??:??