Песен на плачеща китара

долових в разгара на нощта!

Заглуши тишината,

загасна пламъчето на свещта!

Сълзи, докосващи тънките струни -

редяха нотите - съветници добри.

Строфи, състоящи се от нереални думи,

описваха  потискащата самота

и любовта...

Ала сълзите бяха и от радост,

не само от тъга и пустота!

Заедно те  допълваха

словото на песента!

Нежност обгърна моята крехка душа,

наливаха се, дълбоки като кладенец очи.

Сантиментална съм и не греша!

Обичам китара в сърцето ми безспир да звучи!

Мелодия на искреността

нека залива като приливна вълна,

мен и душевността!

Не искам да се отърва от тази звучна красота!

Самочувствие, блясък в очите,

усмивки и доброта

нека да красят човешките лица!

Не е нужна самота в невинните сърца!

Песен на плачеща китара

долових в разгара на нощта!

Изслушах я! Дари ми тя сила и светлина,

след като споделихме своята тъга!