В прозореца мръсен се взирам,
гледам живота пред мен
и търся, но не намирам,
любов, днес тъй си студен.
Сърцето си в ръцете ти сложих,
а ти го занесе далече
и младостта си в краката положих,
но ти не я оценяваш вече.
Замина и нищо не каза –
войнишки дълг тежък те чака,
а мен студът пак ме сряза,
чакайки тебе във мрака.
В прозореца мръсен въздишам
и виждам него отвън,
в прозореца мръсен се взирам
и любов виждам, не просто сън.
И гледам го жадно с надежда
да повдигне за миг само глава,
той се обръща, поглежда,
но дали е само това?
Но аз не мога нищо да сторя,
чувствам обичам го аз,
но как, мили, да се престоря,
че пламъкът още е някъде в нас?
Ти своя дълг войнишки изпълняваш,
а кой ще изпълни дълга ти към мен,
да те чакам се надяваш,
но ще доживея ли аз този ден?
В прозореца мръсен се взирам,
прозорецът чист е, уви!
Аз преди малко измих го
самичка със моите сълзи.
В прозореца мръсен се взирам,
но само студ ме мори,
живота свободен избирам –
войнишкия дълг изпълни!
© Яна Todos los derechos reservados