Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива,
времето ръсеше ноти през смях.
Друг да им каже, че бъркат. Страхлива
като козичка съм. И не посмях.
Те разполагаха с чужди вселени,
били наследствени, както разбрах.
Вятърът носел големи промени,
ала посоката не разгадах. ...