Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана,
звездите са примамливи сега.
Поседна август, вече и не стана,
очаква обещаната дъга.
И слънцето изгрява, и залязва,
Луна трапеза вечер му реди,
врабчета крие в мократа си пазва
и не е онзи август отпреди. ...