Пет

26 feb 2011, 15:45

Poesía » De amor

732 0 4

Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност?
Със тях се будя,
за тях живея.
Забравих да обичам. Да се смея - не умея.
Пет изминаха.
Навярно твърде си далече.
А щом с очи притворени повикам те -
тук си вече. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пет

Искате да прочетете повече?

Propuestas