14 may 2018, 16:00

Петдесет и шест 

  Poesía » Otra
609 3 7

Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство,
младост буйна, пълна със мечти,
цветна есен слънчева, но често
облачно потънали в сълзи.
Имаше години на блаженство
с окрилени, пеещи лъчи
и такива снежни, но целебно
раните съшивали с конци.
Имаше със спадове, с възходи,
донкихотовски, с илюзии дори,
мелниците дирещи свободни,
следвани от санчовци добри.
Но оттук нататък им желая,
мъдро да приемат старостта,
да събират смело урожая,
оставила най-бялата следа.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??