Първи ден: не знам какво се случи.
Някой е изчезнал от живота ми.
Наоколо е някак пусто...
Сълзи напират във очите ми.
Задавам хиляди въпроси,
а отговори - още никакви.
А истината пак е проста,
но трябва времето да я изпита.
Вторият ми ден премина трудно.
Събудих се с порой в очите.
И времето съвсем не беше хубаво...
Лъчите бяха в облаците скрити.
Усещах странна вътрешна утеха.
Преливах се от смях във сълзи.
Намерих отговори, истини и грешки.
Лъжата с твойто име кръстих.
Изпитвах жаждата за отмъщение
и мразех цялата ти същност.
Разбрах - и ти си като мене
и точно туй влуди ме всъщност!
Трети ден, а вече пиша стихове.
Навън - мъгла и облаци, и дъжд.
Усмихвам се, тъгувам тихо.
Усещам липсата на мъж.
Но няма сълзи, само малко мисли
и останки от познат парфюм.
И всичко е по старому, си мисля.
Но тайно се надявам пак наум...
Четвърти ден: прекрасно утро -
лъчи и люляци в зори!
Усмивки, танци - на закуска сутрин.
Животът е красив, нали!
Приятно е на път за вкъщи.
След дъжд асфалтът е елмаз.
Наистина светът е същият.
И с тебе, и без теб съм АЗ!
Ден пети: Боже, равнодушие!
Сълзи ли?! Стига толкова!
Простих ти тихо и великодушно.
Животворна е раздялата със болката!
© Todos los derechos reservados
Благодаря, че сподели с нас!