Тази сутрин рано на дувара

се затътри комшийката Мара, 

да си търси шареното пиле, 

да го сготви с вълшебно биле. 

Тя разпита десет души

и разказа как глава и пуши, 

но един, единствен и обади

"погледни съседните огради". 

Най- отпред попита Дона

дето вечно дреме на балкона

где е палавото пиле, 

да не е при внучката и Лили. 

Лилецето малко се обърка

как пилето толкова ще хвърка, 

за да дойде чак при нея

не, не мога загрея. 

Дядо Ставри с лулата

беше втори в махалата

отговор не даде

 на въпроса, който му зададе

баба Мара за пилчака

само предположи, че смелчака

е прескочил два-три двора

и е литнал чак при леля Дора. 

Леля Дора пък се пъчи, 

мене друга мисъл ме замъчи

как тоз голям петел

ще прехвръкне като е дебел, 

хранен сякаш не със зоб, 

а набивал наденица с боб

сутрин на закуска, обед и вечеря

Мара каза: как ще го намеря? 

А пък петльо бе на гости

преди великденските пости

на кокошки две засмени

облекли пролетни премени, 

чули нещо, че яйцата

много са полезни за децата, 

независимо червени или бели

две за лев сега вървели. 

Колко време тъй се мина

в приказки – дойде пладнина

петльо скочи на дувара

чака го в къщи тенджера под пара. 

Той реши да бяга надалеч

дето няма мирис на гювеч, 

да живее там спокойно и доволно

и да кукурига сутрин волно.