30 jun 2006, 15:15

Петък 

  Poesía
1163 0 14

Не се обръщай!

Хвърлям гребен зад себе си-

да изникне трънливо поле.

Със издрани и кървави глезени

да не шетат след нас ветрове!

Не се обръщам! -

хвърлям пръстен през рамо -

полето с халки се осея -

с оковани гласове дъждовете

как преследващо ще се леят?

Не се обръщай!

Оттърви се от кръста -

кръстопътна нека вехне гора.

Не искам да се завръщам същата,

ако ще съм сама.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • здрасти, Танита
  • радвам се, че сте се обадили, момичета
  • браво, браво!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Моя е, да. Не знам дали вече не съм писала нещо по темата. Последните две години бяха на голямото писане.
  • "вината е жестока котва"
    Харесвам стиховете ти, но това надминава всичко, което съм прочела тук. Ако крилатата фраза е твоя, направи от нея стих!

  • изредактирах го веднъж-дваж
  • Хубаво е!Хенри
  • мда, добре е човек да гледа напред, когато вграждаш сянката си в минало, тя все те дърпа обратно :/
    вината е жестока котва

    поздрав, Радинела
  • Ами за даскал се учи цял живот, както и за родител, както и за човек!

    Поздрав!
  • Поздрав от Марта и от Дора
  • И на Марта и на Дора поздрави.
    Много ми хареса.
  • "Даскал" за мен е призвание.Аз лично учих където се учи за учител, а за даскал - в къщи - с децата си.
  • сега забелязах, че си на 16, голям кеф - почувствах се за миг като в страната наопаки, където учениците пишат бележки на учителите - не че съм била някога даскал, но съм учила за такъв
    Усмивки, Анета!
Propuestas
: ??:??