Петък беше,

неуморно сърцето туптеше, 

Наивна, нежна, чакаща жена 

с чаша вино в ръка.. 

Две очи чаровни, 

поглед рязък, спусната коса

и "маска" на обичана жена.

И усмивка, скрила в себе си болка, 

предателство, самота.. 

Голота в мразовита нощ, 

светлина, отразяваща 

материалността

- компасът на света!

Петък беше, 

сърцето неспирно туптеше! 

Жена, уж свободна, 

изпитала горчивина,

попаднала в капан на любовта...

В кръг необратим е

и отново с чаша вино във ръка...

На където и да поеме,

тя все се връща в онзи Петък,

с образ на "обичана" жена.

До следващият път, 

до следващата спирка... 

До края!