20 sept 2020, 23:20

Петък, пазарен ден 

  Poesía
548 0 7

/акростих/

 

Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха.
Към своят свят тя крачи закъсняла,
Промяна да поиска, да прости.
Ангелски разтворила крилата,
Зовът сърдечен да не приглуши.
А бе красива тя, но много болна.
Разяждаше я туморът без жал.
Единствената мисъл животворна
Напомняше за в детството пазар.
Да, петъчен той беше и вълшебен,
Едничък що предлага чудеса
Надеждата и в него бе последна....

/здраве да си купи и вода/.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Деа, Ирка, благодаря за прочита и съпричастността.
  • Как може един пазарен ден, а хиляди емоции. От жизненост, до тъга, та чак до безнадеждие.
  • Никога не знаеш какво вълшебство е скрито в "пазарният ден"...
  • Благодаря за прочита и коментарите, Светли, Дени и Теди! Радвам се, че стихът ми ви е докоснал.
  • Много силно, усещам го с всичките си сетива! Преди години "петъчния пазар" го открих в душата си и от тогава пазаря само най-доброто, за "дрънкулки" не давам енергия! Поздравления, силен стих!🍀🍀🍀
  • Ох.. Танче..
  • Когато се слеем с другите хора, болката преминава и тяхната светла аура ни влияе благотворно, което подпомага и изцелението. Чудесата съществуват, да повярваме в тях с цялото си същество! 🍀
Propuestas
: ??:??