Седна баба да научи,
на пиано, свойто внуче,
тя била е виртуоз,
свирила е в Барбадос.
Щом тетрадката отвори,
всяка нота се засмя,
звънки тънички гласчета,
се разнесоха в нощта.
Като лястовиците отвън,
наредени на тела,
кацнали са нотите,
чак изгубих им реда.
Гледа внуче и се мае,
ноти да чете не знае,
нарисува им крилца,
отлетяха до една.
Пусна ги на свобода,
да летят в безкрайността,
и звънтят и тук и там,
над зеления Балкан.
© Ивета Todos los derechos reservados