ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
21 may 2008, 9:09

Пиле 

  Poesía » Filosófica
868 0 14




Затова ли, гълъбче, ми гукаш?


Затова ли?


Да намеря път и паралел


към сродно тупащо,


ей тук, във ляво,


зове гласът ми


и въздиша нежно,


но е отмалял.


Затова ли, гълъбе, се гушиш


до прозореца ми,


ведър и просторен,


виждал ли си другаде


витрина със решетки към света


в представите покорни?


Затова ли сивата гугутка


спира погледа си


със надежда в мен,


нищо, че трохица нямам,


може да ме вижда като гълъб...


Може?!


Като „Пилето” да ме усеща


или аз самия себе си...


вчера,


днес,


или пък някой ден...


Затова ли чукаш по стъклото


с човка като по зрънца,


на душата ми сиротна


сякаш вест далечна носиш,


изстрадана от мама, тате,


от морето или от дома?


Затова ли, птицо, толкова грижовно


мериш ти от часове перваза мой,


като страж го браниш


сякаш никак не е сложно,


от гарвани и прочие злокобен сой?


Затова ли гълъбче повика още?


Две ми гукате вълнуващо сега...


но отлитайки, крилете ви


оставиха в слуха ми рани,


чувство пепеляво,  дращещо


и самота...


Страшно е...


Да, ето чак сега разбрах...


Страх ме е от черни врани!

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхът е усещане за "живост"...не се страхувай от него! Адмирации за стиха, гълъбите винаги вдъхновяват
  • отвори прозореца за да влезе
    "Пилето"... може би

    трепетно
  • харесвам нежната ти и красива философия...
    вълшебни сетива имаш...да видиш и предадеш мисъл и настроение
    по най-чувствения и вълнуващ начин...с обич за тебе, Чар.
  • дали се връщат ?
    ...
    поздрав, хареса ми!
  • Прочетох го с удоволствие!
  • "...виждал ли си другаде
    витрина със решетки към света
    в представите покорни?"
    Страхотен стих! Поздрави!
  • Заслушал се в гълъбовия звук
    дочул си ритъма в ляво, тук.
    Душата с полета им, се извисява.
    Творбата ти докосва, следа остава.

    Поздрав и усмивка.
  • Съпричастно, сродно и хубаво ми е на душата след прочита, благодаря ти
  • живея на мансарда и принцпно гълъби има на покрива... една сутрин се събудих от ято кряскащи "черни пернати"... Къде ли бяха гълъбите?
  • Враната, като символ на прокобата!
    Прекрасен стих, ЧАР!
  • Затова ли чукаш по стъклото
    с човка като по зрънца,
    на душата ми сиротна
    сякаш вест далечна носиш,
    изстрадана от мама, тате,
    от морето или от дома?

    Ех, носталгия...!
    Поздрави, ЧАР!

  • Абе ще ти зачислим една флоберка...
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • по-важно е да се намери пътя...
    доста чувствителна душевност е нужна, за да се напише по тоя начин
    поздрави!
  • Прекрасен стих!!!А враните не са толкова черни,колкото ни се струва понякога!Поздравления!
Propuestas
: ??:??