Глътка топлина.
И тръпка.
Вино, поглед, тишина.
Сякаш срещнаха се пръсти.
Твои, мои... все едно.
Всичко е преплетено.
И търсещо.
Кожата крещи ми:
"Да, сега"!
И под набезите твои
с жадни устни
се предавам
на единствената свобода –
да съм твоя.
Ти да бъдеш мой.
Няма избор,
а съдба.
Утрето ще е в порой.
Днес пирува Любовта.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados