Скача по стръмна пътека сърцето,
скача... И даже тупти.
Колко нелепо е всички да знаят
колко са малки и зли.
Все по-далечен и все по-отгатнат
се чувства всеки въпрос.
Който зададен е бил не на място
и чакал е отговор прост.
Но кой го е грижа, щом междувременно
пита се всеки от нас:
,,Ще можем ли пак да преминем през ситото,
напук на поредната власт?”