Писана, котарана

11 jun 2009, 19:26

Poesía » Para niños

685 0 0

Писана, котарана

Славейче малко

тъжно свирука

ей там, на голата чука.

Фръкна изведнъж,

из двора се понесе.

И залиса се за миг, и

писана с едно око

съзря жертвата невинна.

А ето я и писана -

облизва се и

засуква мустака.

Дебне от засада

закуската хвърката.

Скокна изведнъж

и със замах птичката

умъртви завчас.

Ах, нашата писана

колко лоша е станала!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.