Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи
на балтоните стари хастара протрит.
И танцува на двора пияната вишна,
до лехите с покарал пипер и кромид.
Размножава се птичето ято, което
ще си тръгне със вятъра в есенен ден.
Ала днеска оглася със песен небето
и по птичи възпява света прероден.
Белокори брезите с прически зелени,
като шаферки в парка кокетно стоят.
И врабчетата с хъс - тези малки гамени -
важно, важно по плочника слънце кълват.
Тази пролет със цвете в косата си крачи.
Тази пролет е влюбен и млад оптимист.
Недокоснат от своята пролет обаче,
пиша пролетни думи на белия лист...
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
То каквато е дъждовна, може и да е лъжовна.
Аз ти препоръчвам среща с мис Лято (била гореща)
Или Есента потайна - ще е връзка дълготрайна.
Е, докато дойде Зима (тя не става за "любима"...
.../и вече не ми идва рима/
Тя (Пролетта) и да не те докосва - пак стихът ти омагьосва!