7 dic 2017, 23:49

Писател 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
657 0 0

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна
да отварям мечтаните портали.

 

Миналото ми – целувка на червена роза!
Галеше ме тя с благоуханни аромати,
преглъщах и бодлите от истини познати.
А бил съм само в ролята на градинар
на дълбока, древна Тайна мистичен дар.

 

Настоящето ми е дихание между
въпросителна и една червена роза.
Всяко издишване отронва лунен прах,
всяко вдишване разлива мастило по листа.

 

 

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??