От самотност болно разтреперани,
непогалени и неуверени,
търсещи на битието смисъла
или много важни верни мисли,
със надеждица за миг спасение
пишат хората стихотворения.
В тях душите си разголват искрено
във истории истински, измислени...
Плачат ту в съня си, ту наяве
и сълзùте им по листа бял остават.
Всеки ред е болка споделена
и е мост през нощите студени... ...