Пронизана от силата на думите
на биещото огнено сърце,
със силата на нежните ръце
аз писах върху листите и шумите.
С отровата на мъки преживяни,
с цвета на синьото небе,
с усмивката на весело дете
аз писах с топлите си длани.
Със капките на сутрешна роса,
с носталгия на птици отлетели,
с пепелта от мисли изгорели
аз писах върху цветната дъга.
С очи дълбоки или разгневени
до днес останах със мечти в душата.
И дълго тичала в полята,
аз пиша вече с пръсти уморени.
© Todos los derechos reservados