Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия
и ритъм да бие в сърцето.
Красивият стих е история,
която е в рими обзета.
Пишете свободните стихове,
но знайте … и аз ще ви кажа.
На проза до болка приличате,
защото с посечена фраза,
ви липсват крилата на птица,
които във римите пърхат.
И знайте, от ваш`та искрица,
остава мъждукащо тъмно…
Това не е упрек, това е моето усещане, което няма как да скрия, защото идва от душата!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
N.B. Чел съм, че в древността, поне в Елада, стиховете с рима не са били на особена почит, но не ми се вярва да е истина.