Разделя ни задълго самотата и няма как да се докосваме с очи... смачкано парче хартия на земята напомня за отминалите дни. Прочитам го и пак съм там, във нашия вълшебен свят, красиво е - така обичам да ме рисуваш във любимия си цвят последни думи, бавно ги прочитам и пак съм сам във стаята, със лист в ръката, смачкана в юмруците надежда полита бавно - към земята...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
!!!