Писма

Войник съм аз

далеч от дома,

от моята любима,

от моите деца.

Какво правя тук?

Водя чужда война!

Но не искам това,

та аз съм тъй далеч от дома…

Пиша писма всеки ден,

но отговор… никакъв!

Мина ден, минаха два,

а аз все стоя под дъжда

и чакам отговора на

моята любима и моите деца.

Мина месец,

минаха два,

а аз все още съм тук

и водя чужда война.

А аз съм все още тук

и чакам моите писма,

но нищо не идва за мен

и чакам аз напразно под дъжда.

Мина година, минаха две,

а аз ранен, без една ръка,

продължавам да пиша писма,

но отговор… никакъв!

Раниха ме в битка

и умрях аз, без да видя моите писма,

без да целуна моята жена,

без да прегърна моите деца.

И защо?

Заради тъпата война,

отнела живота на много хора.

И сега какво,

два метра под земята гние моята плът,

а там, на повърхността,

моята жена и моите деца

ронят сълзи за една гниеща душа.

И сега бродя по света

и покой не намирам,

защото чакам моите писма

и защото глупост направих една,

да водя чужда война,

която донесе ми гибелта…