Писмо

Опитвам се да помълча

и да бъда сама със себе си.

Но уви! Където ида,

където и да погледна - това си ти.

По улицата аз настъпвам твоите стъпки

и го правя нежно за да не боли.

Кога тъгувам чувам твоята въздишка

и стягат се моите гърди.

Кога запея чувам твоя глас.

усмихваш се и усмивката ти спира в мен.

И всичко се повтаря

и разгръща се във времето.

И отново толкова боли.

Разминах се и толкова съжалявам,

че годините парят със спомена

и с надеждата.

И дълбоко  някъде гори

до въглен и от ново се разгарят

надиплени като чеиз и мъката

и радостта.

И срещи и раздели.

Гърчи се и умира в забрава злото

и любовта ти се разхожда по снагата ми.

И ме обсипва с преживяното.

протягам си ръцете

и ги срещам с върховете на Балкана.

А тебе те няма, няма.......