Привет, мило мое Момче, пак реших да ти пиша.
Не те ангажирам и с отговор. Просто така…
Далече си, мое Сърце. Колко силно ми липсваш!
Добре съм! Разчувствах се леко, но не е беда.
Знаеш ли, слънчево Изворче, как се събудих?
Оплетена цяла в чаршафа. Същински пашкул.
Смешно, нали? Той, сънят ми, такъв, пеперуден,
разпърха брега, на който, мой Блян, се целунахме.
Друго какво да ти кажа? Грижи се за себе си!
Не че ще вземеш от дума, знаем го, Страннико благ.
На теб да милееш за другите пò е потребно!
Завършвам с молитва, Чаровнико, нека си здрав! ...