Това е, нека да си кажем сбогом,
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?

Не се обърнах да те видя как вървиш
далеч, далеч от нашето гнездо.
Но пиша ти, макар сърцето да кърви,
финални щрихи на това писмо.

И ето - краят на този твой стремеж,
бъди свободна, мечтана свобода.
От кота нула в безтегловност и в летеж
отлитам, клета птица без крила.

От послепис до утре животът продължи,
а исках толкова да ти повярвам.
Сега свидетел ми е Бог, о как боли,
когато днес в земята те заравям.