(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута.
В мига не се насилваш да си силна
в ръцете Му по детски се стопяваш.
В благодатта небесна, изобилна
и болки и тревожност избледнява.
Прозорец в душата засиява
с усмивка и лице издайно.
Всред мрачините разцъфтява, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse