Усмихвам се над листа празен
и думите редя в ума си,
и мислите си неизказани:
ще ги изпиша пред страха си
да не изгубя твойта обич.
Ще се излея във мастило
и ще му дам пак аромата -
във всяка буква бих извила
гласа на тръпката позната,
за да усетиш мойта обич.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?