Здравей Приятелю,
любим и стари...
Аз зная, днес далеч си...
Ще питаш може би...
Защо ти пиша...
Защо ли, връщам времето назад...
Защо във болката се ровя
Какво ми носи...
и защо ли...все още,
спомням си за "нас"...
А истината е такава...Проста...
Приех отдавна своята съдба
Приех измяната ти жалка
И бягството ...и избора ти даже!
Приех аз всичко!
Съдба е това! Не е шега!
Щом някого обичаш толкоз много...
То трябва и да можеш да простиш
Крила да му дадеш отново...
и сам да можеш да летиш...
Простих,
във името на любовта
Простих ти...
и ти писах...след година...
Че всичко пито, е платено!
Че всичко е простено!
Че имаме си син ...
Че твое копие е ...а за мен упора!
Любов и щастие! Надежда!
И светлинката моя във тунела!
За мен, това е той!
Тъй написах...
и пожелах да си щастлив
Разбира се, до днес не знаех
Защо остана мълчалив...
Защо, бащата, в теб не заговори!
И как без него...можеше да си щастлив?
Днес синът ни, е на 22 години!
И кратка картичка пристигна...
Подписана със твойто име...
А в плика...беше кратко писъмце
и то гласеше...
"Прости ми, че ти го отнех...
Прости ми, че писмото твое,
той...тъй и не получи
За сина си, никога, така и не научи
Съдбата двама ни наказа...
и детски смях,
на свое, нии не чухме...
Тя мъката, отнесе любовта ни
Наместо нея,
скръб... сърцата ни затлачи...
След нея...болест,
страшна болест,
в дома ни влезе и се настани...
И днес ...Аз съм сама!
Любимият ни,
вече е звездичка на небето...
и знае всички мои грехове!
Прости му ...
и Прости ми! - ако можеш...
Погребах своята любов,
а Господ ме наказа...
С греха си да живея, да се мъча
и щастие за мен да няма
Докато аз съм жива,
все ще плащам
за грешките на любовта си!
Затуй ти пиша...и те моля:
Прости му!
Аз поемам таз вина!
И нека горе, да му е простено...
че моята любов, разби сърца!"
***
Затуй, аз днес отново пиша...
и към небето
пращам ти писмо...
Където и да си...
Почивай в мир!
От мен
простено е,
на двама Ви!
В сърцето си...
оставих само любовта...
Valentina N.V. Mitova
2021
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados