Плик, лист хартия и приятен аромат...

Нежна магия, която плъзна в стаята ми...

Гледам плика!...

Светло син на розови сърца...

Аз мисля си:

- От кой ли е? Какво е скрито тук? Дали да го отворя?...

Красиво е... изваяно добре...

Направено е съвършено и привлекателно…

Отварям плика, а вътре писмо…

За миг затреперих…

Кой ли за мен е сетил сега?

Поглеждам писмото, а то доста е кратко:

    “ За най-милото ми същество!

        Обичам те, любов!”

Аромат на нещо вълшебно се разнесе и аз се почувствах някак лека, сякаш съм перце, ще полетя…

Загледах се в почерка, но той е непознат…

Прочетох пак писмото и отново се замислих:

- Що ли името си не остави този, който го изпраща?

Изведнъж ми звънна телефонът… аз се стреснах и разконцентрирах.

Беше глас познат, на скъп за мен човек, който не бях виждала скоро.

Зарадвах се, а думите му бяха:

- В туй, що прочете вече,

утре продължение ще има…

само ако с теб се видим…”

Помислих си:

                        Ах, колко ми е романтичен само

                        и как ми липсва – много…

Да, той утре ще си дойде и ще съм щастлива.

Затворих телефона и погледах пак писмото…

Толкова е кратко, но с такива силно думи.

Притиснах до своите гърди, от теб е то, ах, колко съм щастлива.

Времето не те е променило!!!

Настъпи утре…

Часът на срещата ни наближава, аз тръгвам да се видя с моята любов!

А срещата ще е незабравима…

След толкова време далече от теб…

Така съм развълнувана и така нетърпелива…

Виждам го… чака ме…

О, да, вече ме съзря… усмихва се, щастлив е, погледите ни се сляха!

Затича се към мен и… усещам те… прегръдката, която толкова много ми липсваше.

Невероятно е… обичам го!

И устните ни пак се сляха, а ръцете се преплетоха една в друга…

Това ми липсваше… това…

… това, за да съм щастлива!

А сега си имам всичко!

Имам теб, да, имам всичко…

 Благодаря ти, че те има!!!

 Благодаря, че си до мен!!!

 Благодаря ти, че донасяш слънцето във моя зимен ден!

02.02.2005г.                                                        Надя