Защото не говорим,
не плачем, не се смеем
и не спорим.
Само със светкавици в очите
предизвикваме душевни бури.
Облаците капят
над солената възглавница.
А как тежи на избягалия сън
пълната с проблеми раница.
Пиша ти писмо наум.
Не смея да го кажа,
вероятно, за да не премажа
тънкия косъм топлота.
Ще попаднем ли във ямата
на дребните неща?
© Люска Петрова Todos los derechos reservados