10 abr 2011, 22:32
Писмо
Писмо
Навън е нощ. Луна бледнее.
И всички вече тихо спят.
Сънуват хората – сънят си грее
в студения бетонен град.
Сънуват те, а аз не мога –
измъчва ме греховен блян,
очите ми не се затварят,
защото ти не си до мен.
Отиде си и няма да се върнеш.
Със теб замина красотата,
ела сега да ме прегърнеш ...
Навън е нощ. Луна бледнее.
И всички вече тихо спят.
Сънуват хората – сънят си грее
в студения бетонен град.
Сънуват те, а аз не мога –
измъчва ме греховен блян,
очите ми не се затварят,
защото ти не си до мен.
Отиде си и няма да се върнеш.
Със теб замина красотата,
ела сега да ме прегърнеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Кавалер Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
