Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота,
в безсловесност сгънати, бездушни
заровили очи в дълбока тишина,
болят безмилостни и непослушни.
В мъглите влажни на студени нощи,
когато зъзнат хубавите намерения.
Не виждат сънищата бродещи
завиват утрото от нетърпение. ...