bonkagenova (Бонка Василева)
32 201
15 may 2013, 9:19

Писмо до България 

  Poesía » Civil
1301 1 6

                                  Писмо до България

 

          Обичам те, Родино моя,

          достойно твое чедо съм,

          Земята цяла да пребродя,

          във сънища и спомени,

          във бъдно и далечно,

          ще бъда с теб, Родино,

          до сетния си час!

 

          Ти мен не ме мисли, Родино,

          че тръгнала съм към Голгота

          с венеца трънен на глава,

          аз - грешницата на таз земя,

          поклон  дълбок ще отдам!

 

          Гнетят ме вечните въпроси 

          за Род, Родина и Рода,

          тях винаги ще ги има, 

          там някъде, дълбоко ги тая!

          И птицата гнездо гнезди 

          под стряха чужда

          и песента ù в небесата се извива,

          и полетът по-волен бива!

 

          Гнетят ме празните души,

          душичките затворени,

          гнетят ме тъжните, разплакани очи,

          майчиното отчаяние,

          че хлябът днеска малко е,

          а страшното бездушие мълчи!

 

         Не ме кори, не ме вини,

         Родино свидна,

         че тесен ми й простора,

         ще бъда твоя дъщеря 

         и с гордо вдигната глава

         името ти ще мълвя!

 

        Бонка Василева

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??