Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен.
Мен страшно ме боли сърцето, Федя.
И точно в тоз момент съм пред припадък.
Защото, братко, тук, на всяка педя,
ме дебне по байганьовски упадък.
Защото тук се раждат в инкубатор
безпаметност и мързел, и несрета
И няма книга, сабя, а вибратор
със първа журналистка Николета.
Защото тук живеят в разделение
идеали, сънародници и хора.
И всички те угасват без съмнение
във злоба, нихилизъм и умора.
Защото тук крещят ми дисиденти,
започнали в „Работническо дело“.
От тез демократични екскременти
не би ревнувал даже и Отело.
Защото тук си имаме и Динев -
трагедия под форма на забава.
А хора като Бай Илия Минев
са тикнати в народната забрава.
Защото се надбягват те по мъжки,
преследвайки безсмислието спешно!
Да, ти ще кажеш : „Богове и въшки!“,
но днеска, брате, туй звучи им смешно.
Реших до теб да пиша, че остават
минути до поредното терзание.
Но Бога на Расколников прощава –
прости и ти на мен за туй сказание.
© Атанас Янев Todos los derechos reservados