Българийо, Родино мила, здравей!
Далечни поздрави от мен приеми.
Добре съм, не ме мисли, недей,
и тъжна не бъди. Ти как си, кажи?
Защо остана сиротна ти, майко,
и цяла сега си обвита в тъга?
Не чуваш плача на детето малко,
не виждаш сълзите на един баща.
Майка - чакаща на прага, видя ли?
Приседнала, на детето нежност шепти.
Чедата свои прокуди, забрави.
Защо не ми липсваш, разбра ли? Прости!
Златко Станоев
© Златко Станоев Todos los derechos reservados
Родината е такава каквато сме ние
Живей живота за който си сигурен!
Прекрасно стихотворение нямаш равен!!!