Мисля за тебе, сънят ми избяга...
Мамо, гърлото нещо ме „стяга",
не, не се разболявам, просто
сега знам какво ти е коствало -
ранното ставане, късното лягане,
миене, готвене, чистене, гладене...
Мамо, как се погрижи за всички ни,
как напълни с радост душите ни?
Давам ли аз на децата си воля,
твърдост, мечти и сили за полет?
Днес ми се иска към теб да затичам
и...
мамо, искам на теб да приличам.
© Елена Todos los derechos reservados