Писмо до моите деца
Ще дойда пак за да ви видя мои деца,
ще почакам пак пред пътната врата.
И така ще чакам година след година,.
да се появите и прегърнете вашия баща!
А когато появите се с усмивка на уста,
ще стоплите сърцето ми, моята душа!
Ще поговорим кратко за това и онова
приказки между баща и неговите чеда!
А когато не ви видя появява се в мен Тъга,
ще се прибера в къщи при моята Самота.
Една гореща сълза ще изгаря моята страна,
лицето каменно е но душата ми страда сега.
Ще минат години, ще поглеждате пътната врата,
но няма да ме видите тогава, вашият баща.
Затова нека използваме сега времето, мига.
Мъжът е първо Мъж и после е добър Баща!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados