Мислено се канех да ти пиша.
Сещам се за тебе всеки ден.
Как е горе? Имаш ли си ниша,
или мислено отново си със мен?!
Аз в компания съм на тъгата.
Иначе все плача и не спирам...
Пиша, малко спя и самотувам.
Някога потъвам и умирам...
Често си говоря с теб, оттатък,
в безкрайните ми нощи бели,
но се справям трудно със душата
и със спомените оживели...
© Nina Toshich Todos los derechos reservados
Такова ненадминато описание на природна картина, знаем всички, че е Ботевото
"Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!"
Или безглаголното стихотворение на Радой Ралин
"Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък. […]"
И защо това да не бъдат предизвикателства за настоящи ибъдещи поети, пък кой колко ще успее е друг въпрос. Каквито и постижения да се явят в бъдеще, едва ли някой ще засенчи и Ботев и Ралин. Дори не можем да поставим Радой Ралин до Ботев, те са несравними, но те са недостижими и то не защото някой няма да създаде нещо равностойно на стиховете им, а защото никой не се е намерил да надмине тяхното цялостно оригинално творчество. Обаче не е чудно да се роди и друг оригинален творец, който времето само може да потвърди, както са се родили множество творци във всички изкуства. Но ако те бяха търсили нарочното различие в отделните фрагменти на произведенията си, за да изключат всякакво съвпадение с нещо създадено досега, те никога не биха се развили като творци. А от това целокупното човешко изкуство би изгубило - не би се развивало!