ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД

... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,

седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,

говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –

любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”,

момичета – от мене тъй далече! – останали ми в моя дрипав сън,

аверите, с които всяка вечер метяхме по Гезмето – сякаш с трън,

и старостта, дошла ми тъй сиротна, че аз със обич си я приютих –

скиталица! – при мене тя се кротна, и даже ми дописа тоя стих,

приличаме си с Лудия в квартала – и той за нищо вече не скърби,

защото Вечността се е побрала във страшното „То be, or not to be”!