4 oct 2022, 10:36

Писмо от манастирския идиот 

  Poesía
915 10 14

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.

Игуменът със мен не е тъй строг.
Не ми чете молитвите си ялови.
Защото аз му казах – няма Бог.
А той от мене взе да гони дяволи.

Цял ден пред Богородица стърча.
И кръстя се с душица разтреперана.
Или на манастирската бахча
изтръгвам лук за Тайната вечеря.

Оная нощ един лъстив монах
като жена скимтя и ви в кревата си.
Мен напоследък много ме е страх,
че нощем в манастира спи Рогатия.

В магèрницата сипват ми чорба.
Поят ме с вино – сякаш в преизподнята.
И удрят го със мен на веселба,
глумят се с мен – тълпа чревоугодници.

Но аз ще се събудя някой ден
и страшно ще заудрям по клепалото.
Да възвестя, че Бог е вече в мен –
единство между мисъл, дух и тяло.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всекиго от вас за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете! До нови срещи!
  • Прекрасна поезия!!!
  • Разтърсваща творба!
    Не зная дали авторът е имал лични впечатления от конкретни личности, но по принцип сюжетът е реалистичен, защото точно тези, които съзнателно се посвещават на Бог, дяволът изкушава най-много и това е факт, описан в житията на светците, откровено признаван от много монаси и свещеници. Защото няма човек без слабости - един към похотливост, друг към чревоугодничество, трети към пари, към лукс, към власт, към гняв, към завист... Само Бог е съвършен.
    Но вярващият човек осъзнава греховната си природа и непрекъснато се бори със своите слабости, молейки за помощ Всевишния. И стъпка по стъпка ги преодолява и извисява към своя Създател.
    Това е и смисълът на великолепния финал. Поздравления!
  • Изключителна творба!
  • Този свят е материалистичен. Материята тегли към греховност. Материалните тела имат сексуален нагон и стремеж към чревоугодничество. Другият е духовен, Божи. В него няма материя. Душите са безполови. Не се женят и омъжват.
    Манастирският идиот е духовно най-извисеният в Светата обител. Колкото е сензационно, толкова е и вярно. В това е силата на финала.
    За това че другите Рогатият ги държи чрез пороци и зависимости Валери е загатнал. То и не бива да се рови по-дълбоко. Нека Бог съди всеки за греховните му дела и помисли.
  • Страхотен финал! Всъщност, Валери, при теб всички поетични акорди възнасят душата до небето на чувствата! Радвам се много, че си сред нас, маестро! ❤️
  • Валери, твоят стих много ме впечатли! Освен с ритмичното звучене и със своята истина. Приемам я и в прекия, и в преносен смисъл! И имам отговор, защо сме стигнали до тук. Дано героят ти се мултиплицира и не клепало, а метла да развърти и свърталищата да се превърнат в светилища. Дано… някога… Поздравления!.
  • Хареса ми, много!
  • Стих, който ме кара да се замисля. Благодаря!
  • Рогатият е господарят на тоя свят. Където иска нощува. Най му се ще в душите ни да се настанява. Предлага изкушения – ботатсво, власт, слава... но Бог решава чии живот кога свършва. И нищо от това, което предлага Луцифер, не може да се отнесе отвъд.
    Хубав финал!
  • УАУ!!! Почитания!
  • “Мен напоследък много ме е страх,
    че нощем в манастира спи Рогатия.“

    И мене често ме е страх.
  • !
    Благословена седмица, морско момче!
  • Бог живее в теб.
    Няма такава поезия!
Propuestas
: ??:??