ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ

… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –

все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,

цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,

и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте,

простих се вече с купища илюзии, безсмислени химери и мечти,

и в Нищото животът се тътрузи! – пред двете ми объхтани пети,

дали нахраних синове и внуци със римите, що писах ги в зори,

и в неосъществени революции погиваха мечтите ми добри?

Не зная със какво съм ви потребен? Не е ли време да си замълча?

За вас стаих една коричка хлебец от малката ми Божия бохча.

30 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 18, 35 ч.