"Ванка сгъна на четири изписания лист
и го сложи в плика, купен същата вечер
за една копейка…
Помисли малко, натопи перото и написа адреса:
На село за дядо"
Писмо ще ти напиша, обич моя...
И връхче от луната слагам в него
(нека грейне твойта стая).
Звездите са далеко...
Затова събрах за теб светулки - рой,
като мечтите ти да светят.
И малко вятър уморен ще ти изпратя.
Побелял от дълго скитане, като косата ми.
Да не забравя...!
... от перуника дива, листенца ти изпращам.
В тях, парче от утринно небе ще скрия.
Синьо...! Като очите на цветята.
Звук от целувка,
... тихият зов на сърцето,
... песента на щурчетата,
... крилете на птица,
... и шума на морето...
Събирам за теб в букет от пролетен цвят.
Намирай винаги в него скритите знаци,
на едно тихо обичане, приело съдбата си...
Написах ти писмото...!
Изпращам го сега...
До село
за моето Мое
тасо
© Тасо Todos los derechos reservados