Когато ми написа първото писмо, гласа ти чух,
глас като на чайка, скитаща покрай морето,
глас безбожно силен, но и глух –
навяващ скръбни мисли на сърцето.
Очите ти ме гледаха през редовете,
очи дълбоки, потънали във морскосиньо,
като пенливите вълни, в които слънце свети,
но не достигайки до пясъчното дъно.
Нежно думите докосвах с пръсти
и със тях рисувах ти косите,
ситни, къдрави, златисти,
като песъчинки парещи, които с вятъра отлитат. ...