Писмо за Арима
На М.
Какво си ти за мен?
О, горестна мечта в покоя,
ти, вечен на небето път!
Не те отнесе зла и черна
моята съдба далече,
а скри те в хиляда цветове и звуци,
скри те във всеки летен ден.
Към теб ме днеска вика
в тая душна нощ страхът
от бързолетното време
и живота, във злоба осветен.
Какво си ти за мен?
Мечта една или спомен сетен,
тъй дълбоко в годините ми скрит?
На един живот ли име,
или храм на тъгата сладка?
Колко пъти съм се питал
ще остане ли по мен прашинка,
петънце във Бога, кост ли, глина,
та и ти със мен ведно до края
ръце да стиснем с Михаила?
Какво си ти за мен?
Писано по пътя между Краков и Варшава.
© Герхард Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всъщност бяхте направили, простете за израза, абсолютна чорба от липса и наличие на препинателни знаци (и не бяха само въпросителните). Уточнете искате или не искате такива, защото средно положение няма.
-
С всичките ЗНАКОВЕ... Единствените, които използвах, бяха въпросителните.
-
С кои ЗНАКОВЕ не сте съгласен?
-
Интересно защо редакторът е сложил пуктуационни знакове?!
-
Съзнанието определя битието
помага му и питието
Това отговора дава
зависи какво се употребява.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
ПС: И бяха само въпросителните