И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам...
Същественото с две ръце подкрепям...
Все още на логичното робувам
и дълго мисля пак преди да действам...
И знам, ще кажеш, че животът се изплъзва
от дланите и няма мен да чака...
Ще кажеш – крехко са щастливи мъдрите,
че мъдростта е само късна сянка, ...